Успешно завърши високо технологичният българо-португалски проект „Антарктика Роботикс Академи“, целящ стотици деца да опознаят Ледения континент, без да напускат България
Проектът стартира на 28 януари, когато двама от неговите създатели – писателката Людмила Филипова и представител на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и португалският учен Нуно Пирейра от университета в Бежа– поеха към Антарктида заедно с последната за сезона група от 26-ата Българска антарктическа експедиция.Той е единствен по рода си в световен мащаб и е подкрепен от Българския антарктически институт, благодарение на което се реализира на територията на Българската антарктическа база. Осемте робота и три Arduino платки със сензори, занесени на Антарктика приключиха успешно своята изследователска мисия. Те бяха сглобени от двамата му ръководители и пуснати да събират данни. Машините са снабдени със сензори, чрез които измерват температура, налягане, влажност, слънчева радиация, височина и локационни данни.
Целта на „Антарктика Роботикс Академи“и на партньора им компания „Роботика“ е да се подпомогне обучението на учители от български училища, така че стотици български деца да имат възможност да осъществяват физични измервания и обучение на Антарктида, без да напускат границите на родината.
Наред с това екипът направи 3D документален филм, който чрез очила за виртуална реалност ще пренася зрителите директно на ледения континент. В средата на март, когато учените се завърнат от експедицията, цялата апаратура ще бъде дарена на три пилотно избрани български училища: „Св. Георги“, 1-во СУ„Пенчо Славейков“ и 49-оОУ „Бенито Хуарес“ , както и на 2 португалски училища. Идеята на организаторите е броят на училищата да нараства с всяка следваща година
Проектът стартира на 28 януари, когато двама от неговите създатели – писателката Людмила Филипова и представител на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и португалският учен Нуно Пирейра от университета в Бежа– поеха към Антарктида заедно с последната за сезона група от 26-ата Българска антарктическа експедиция.Той е единствен по рода си в световен мащаб и е подкрепен от Българския антарктически институт, благодарение на което се реализира на територията на Българската антарктическа база. Осемте робота и три Arduino платки със сензори, занесени на Антарктика приключиха успешно своята изследователска мисия. Те бяха сглобени от двамата му ръководители и пуснати да събират данни. Машините са снабдени със сензори, чрез които измерват температура, налягане, влажност, слънчева радиация, височина и локационни данни.
Целта на „Антарктика Роботикс Академи“и на партньора им компания „Роботика“ е да се подпомогне обучението на учители от български училища, така че стотици български деца да имат възможност да осъществяват физични измервания и обучение на Антарктида, без да напускат границите на родината.
Наред с това екипът направи 3D документален филм, който чрез очила за виртуална реалност ще пренася зрителите директно на ледения континент. В средата на март, когато учените се завърнат от експедицията, цялата апаратура ще бъде дарена на три пилотно избрани български училища: „Св. Георги“, 1-во СУ„Пенчо Славейков“ и 49-оОУ „Бенито Хуарес“ , както и на 2 португалски училища. Идеята на организаторите е броят на училищата да нараства с всяка следваща година
/27,02,2018/ Камен Бонев, д-р Стефан Велев и гл. ас. д-р Дочо Дочев извършиха нови и детайлни изследвания на скалните последователности разкриващи се на нос Хана, намиращ се на 12.5 км по права линия от п-ов Хърд, на който се намира Българската Антарктическа База „Св. Климент Охридски". Най-бързият достъп до носа е по вода чрез моторна лодка „Зодиак", като с помощта на командира на БАБ Йордан Йорданов българските геолози достигнаха носа, и направиха бивачен лагер на брега. Скалните последователности на нос Хана, основно се състоят от различни типове вулкански скали (базалтови и андезитобазалти лавовои потоци и вулкански брекчи), силове и редки седиментни скали (основно конгломерати и по рядко пясъчници и алевролити).
Досегашните геоложки проучвания на носа са спорадични и повърхностни направени от британски и чилийски геолози. Вследствие на нашите детайлни изследвания в най- северната част на свободната от сняг и лед територия попаднахме на богата фосилна флора и тънки въгленосни нива. Единствените до сега описани фосилни останки от листа са от чилийски геозлози (Leppe et al., 2007), като събраната от нас фосилна колекция е от ново ниво, което се описва за първи път, като е различно от това на чилийските ни колеги. Освен това за първи път се намират и събират проби от въглефицирани растителни останки от нос Хана.
Намерените останки от фосилна флора са добре запазени в зелени финно- до среднозърнести тънкослоести пясъчници. Предполагаемата възраст на фосилоносното ниво е среден кониас-сантон (късна креда), което приблизително в абсолютно време отговаря на около 86 мил. год.Събраната фосилна флора основно се състои от останки на голосеменните растения, които са били доминиращи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда, които тепърва набират скорост, за да бъдат днес доминиращи в растителния свят на планетата.
Събраната нова фосилна колекция от растителни останки от нос Хана, ще бъде бъде изследвана в музея по Палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски". Чрез палеонтоложки методи ще бъде установен таксонмния състав на флората, което допълнително ще хвърли нова светлина върху растителните палеопровинции, които са изграждали облика на тогавашния супер континент Гондвана. Тези нови палеонтоложки данни доказват още веднъж че преди милиони години днешната ледена Антарктика е била покрита с една вечнозелена растителна покривка, от която днес намираме само останки запечатани в скалния летопис
Досегашните геоложки проучвания на носа са спорадични и повърхностни направени от британски и чилийски геолози. Вследствие на нашите детайлни изследвания в най- северната част на свободната от сняг и лед територия попаднахме на богата фосилна флора и тънки въгленосни нива. Единствените до сега описани фосилни останки от листа са от чилийски геозлози (Leppe et al., 2007), като събраната от нас фосилна колекция е от ново ниво, което се описва за първи път, като е различно от това на чилийските ни колеги. Освен това за първи път се намират и събират проби от въглефицирани растителни останки от нос Хана.
Намерените останки от фосилна флора са добре запазени в зелени финно- до среднозърнести тънкослоести пясъчници. Предполагаемата възраст на фосилоносното ниво е среден кониас-сантон (късна креда), което приблизително в абсолютно време отговаря на около 86 мил. год.Събраната фосилна флора основно се състои от останки на голосеменните растения, които са били доминиращи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда, които тепърва набират скорост, за да бъдат днес доминиращи в растителния свят на планетата.
Събраната нова фосилна колекция от растителни останки от нос Хана, ще бъде бъде изследвана в музея по Палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски". Чрез палеонтоложки методи ще бъде установен таксонмния състав на флората, което допълнително ще хвърли нова светлина върху растителните палеопровинции, които са изграждали облика на тогавашния супер континент Гондвана. Тези нови палеонтоложки данни доказват още веднъж че преди милиони години днешната ледена Антарктика е била покрита с една вечнозелена растителна покривка, от която днес намираме само останки запечатани в скалния летопис
/23.02.2018/ Геолозите д-р Камен Бонев, д-р Дочо Дочев и д-р Стефан Велев, след седмичен престой при неблагоприятни условия в палатка на полеви лагер в отдалечен неизследван досега район, са се завърнали в базата с голямо количество образци на вкаменелости и рудни полезни изкопаеми. До завръщането им в България, след предстоящо облитане с дрон и няколко доуточняващи маршрута, ще бъде изготвена детайлна геоложка карта на споменатия район.
Осемте робота и три Arduino платки със сензори, занесени на Антарктика по българско-португалски проект с участници Людмила Филипова и проф. Нуно Перейра бяха успешно сглобени и пуснати да събират данни. Машините са снабдени със сензори, чрез които измерват температура, налягане, влажност, слънчева радиация, височина, GPS данни. След приключване на експедицията, роботите ще бъдат предоставени на 3 български и две португалски училища, в които учениците ще се учат да програмират и измерват данни, все едно са на Антарктика. По проекта се снима и 3D видео, чрез което със специални очила децата ще могат да се пренасят на ледения континент във виртуална реалност.
По мониторинговия международен проект, изследващ климатичните промени двама учени от Испания и един от Аржентина с българска логистичната поддръжка с моторни шейни и лодки, в района на нашата и съседната испанска база, е монтирана прецизна научна апаратура с автономно захранване, която ще предава получените сензорни данни и в периода на южната зима, когато двете бази са необитаеми и консервирани. Двамата турски учени, участващи в експедицията са пред завършване на проектите си за позициониране (точност на cm), с помощта на GNSS-PPP сигнал и изследване на екологични и климатични въздействия върху морски и сухоземни утайки на острова.
Осемте робота и три Arduino платки със сензори, занесени на Антарктика по българско-португалски проект с участници Людмила Филипова и проф. Нуно Перейра бяха успешно сглобени и пуснати да събират данни. Машините са снабдени със сензори, чрез които измерват температура, налягане, влажност, слънчева радиация, височина, GPS данни. След приключване на експедицията, роботите ще бъдат предоставени на 3 български и две португалски училища, в които учениците ще се учат да програмират и измерват данни, все едно са на Антарктика. По проекта се снима и 3D видео, чрез което със специални очила децата ще могат да се пренасят на ледения континент във виртуална реалност.
По мониторинговия международен проект, изследващ климатичните промени двама учени от Испания и един от Аржентина с българска логистичната поддръжка с моторни шейни и лодки, в района на нашата и съседната испанска база, е монтирана прецизна научна апаратура с автономно захранване, която ще предава получените сензорни данни и в периода на южната зима, когато двете бази са необитаеми и консервирани. Двамата турски учени, участващи в експедицията са пред завършване на проектите си за позициониране (точност на cm), с помощта на GNSS-PPP сигнал и изследване на екологични и климатични въздействия върху морски и сухоземни утайки на острова.
Научни проекти от Националната програма за полярни изследвания (НППИ), изпълнявани в района на Българската база през астрален сезон 2017-2018 г.
- За пръв път, не само в Антарктида, но и извън България е монтирана мареографска станция за целогодишен запис на колебанията на морското ниво, което е количествен показател за климатичните промени. Получените резултати за глобалното затопляне ще бъдат интерпретирани от доц. Борислав Александров. Станцията е поставена на 3.5 м под повърхността на Южния океан.
- Започна предаването на данни, в реално време, от изградената в близост до ледник Перуника сеизмична станция. Това ще позволи възможност на гл. ас. Гергана Георгиева и физика Васил Гурев, да проследят динамиката в движението на топящите се ледници в условията на променящия се климат.
- Заснемането на ледената повърхност с дрон от физика Олег Василев ще представи фотограметричен модел на ледниците на остров Ливингстън за следене на тяхното движение и определянето на степента на затопляне на климата в западна Антарктида.
- Гл. ас. Милка Елшишка откри много нови представители нематоди в замръзналата почва (пермафрост). Тяхното изучаване ще позволи да се определи адаптацията на тези безгръбначни към климатичните промени.
- Проф. Николай Цанков изследва промените, които настъпват в кожата в суровия антарктически климат и тяхната профилактика.
Създаване на цифрова едромащабна топографска карта (ЦЕТК) за района на Българската антарктическа база (БАБ)
|
|
Екип на Военно-географската служба на Министерство на отбраната (ВГС на МО) полковник Петър Данчев, заместник-началник на Военно-географската служба и капитан Георги Михайлов от Военния географски център в Троян и доц. д-р Борислав Александров и гл. ас. Юри Цановски от Университета по Архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) с финансовата подкрепа на Агенцията по Геодезия, картография и кадастър (АГКК) са включени в състава на 24-та Българска антарктическа експедиция с цел създаване на цифрова едромащабна топографска карта (ЦЕТК) в М 1:5000 за района на Българската антарктическа база.
Топографите в екстремните условия на Антарктида ще създадат геодезическа основа, ще направят геодезическа снимка и топографска база данни. Ще бъде използвана новата система от условни знаци за едромащабни топографски карти, утвърдена в края на миналата година от АГКК. След изработването на крайния продукт ще бъдат отпечатани луксозни копия на картата, които да служат като реклама на проекта. |
„Създаване на информационна база за изследване на сеизмичността и структурата на о. Ливингстън и околностите чрез провеждане на комплексни проучвания в района на Българската антарктическа база“
|
В рамките на 24-та Антарктическа кампания на 19.12. 2015 бе инсталирана първата Българска широколентова сеизмична станция на о. Ливингстън – LIV, като част от договор, финансиран по договор с Фонд научни изследвания ДФНИ И02/11/2014 „Създаване на информационна база за изследване на сеизмичността и структурата на о. Ливингстън и околностите чрез провеждане на комплексни проучвания в района на Българската антарктическа база“.
|
|
Предварителни комплексни геоложки изследвания на полуостров Байърс, о-в Ливингстън, Антарктика
|
На първо място трябва да се отбележи, че до този момент български палеонтолози и вулканолози не са работили на п-ов Байърс ((Pimpirev & Vangelov, 1988 имат публикуванни данни за фациалната обстановка и генезиса на групата Байърс). Едни нови изследвания най-вече с палеонтолого-стратиграфска насоченост биха били изключително полезни за детайлизиране и уточняване на възрастовата принадлежност на скалните последователности разкриващи се на полуострова. Освен това намереният в къс и определен като Blandfordiceras sp. aff. wallichi амонит в района на БАБ (Pimpirev et al., 2002) най-вероятно е транспортиран именно от района на п-ов Байърс (Pimpirev et al., 2006). Също така този авторски колектив счита, че най-долната неразкрита част на свитата Майрс Блъф към която се отнасят седиментите в района на БАБ е синхронна именно със свитата Анкъридж. Допълнителни детайлни палеонтолого-стратиграфски изследвания на скалните последователности на п-ов Байърс биха потвърдили или отхвърлили тази хипотеза, което пък ще даде една нова информация за скалите в района на БАБ „Св. Климент Охридски“. Трябва да се отбележи, че скалите с вулкански произход присъстват в почти всяка седиментна последователност, както и факта, че те заемат едни сравнително големи площи от полуострова (Smellie et all, 1980; Crame et al., 1993). До този момент не са правени никакви изследвания от български геолози на вулканските скали, които са в пряка връзка, както със седиментните последователности, така и с цялостната еволюция на басейна.
Една от основните задачи на едно такова изследване е да бъде събрана една нова колекция от фосилна флора и фауна от избрани фосилоносни скални интервали в района на п-ов Байърс, като отделните фосилни находки, ще бъдат точно и послойно привързани към описваните разрези. По този начин може да бъдат получени по-детайлни резултати относно късноюрската-ранноокредна възраст на вулканогенно-седиментните последователности. От казаното по-горе може да се заключи, че единствените до сега изследвания свързани с амонитната фауна са били направени от чилийски палеонтолози и то преди близо 40 години. Освен това амонитите са използвни единствено за пряко датиране на седиментите, без да има допълнителни данни свързани с биостратиграфията и тафономията на тези фосили. Една добра амонитна фосилна последователност би дала възможност за отделяне на биостратиграфски зони на базата на амонити, както и за прилагане на една биостратиграфска схема възприета за този възрастов интервал. По този начин може да се направи и корелация с възприетите амонитни биостратиграфски схеми за този интервал в южната част на Аржентина. Smellie et al. (1980) отбелязват, интересният факт, че „най-добрите“ амонити са намерени най-вече в грубите кластични скали, и по-рядко в алевропелитните. Едни нови изследвания с тафономна насоченост биха хвърлили светлина върху начина на запазване на фосилите в тези нетипични за тях седиментни скали. Това ще допринесе и за една по-детайлна картина относно отдалечеността и позицията на подхранващата провинция на тези грубокластични скали. Освен това същият авторски колектив отбелязва и наличие на макрофлора и макрофауна в агломератите и пирокластичните скали, което е рядко явление. Smellie et al. (1980), съобщават и за намерени силицитизирани пънове в тези скали, запазени в своето прежизнено положение. Тафономни изследвания (каквито до този момент не са правени) на фосилната флора и фауна биха спомогнали за детайлизиране на палеообстановката на образуването на агломератите, както и за условията в които са съществували намерените in situ растителни останки. Това от своя страна ще детайлизира информацията за генезиса на тези скални последователности. Редки са случаите, в които има вулканогенно-седиментни последователности, в които вулканските литотипи се срещат като прослойки сред седименти, в които има фосилна фауна, която е ключова за датирането на определени скални интервали (в случая амонити). Ще бъде изключително полезно ако има възможност да бъдат датирани част от вулканските литотипи с помощта на геохроноложкия метод. Наличието на фосилна фауна сред тази вулканогенно-седиментна последователност и датирането чрез геохроноложкия метод дава възможност да се сравнят данни за възрастта получени въз основа на двата метода за интервали, в които има възможност за работа и с двата способа. |
ПРОЕКТ „ВЪРХОВЕТЕ НА ТАНГРА ПЛАНИНА”
Една от целите на 23-тата антарктическа експедиция е изкачване и измерване височината на върховете от главното било на планината Тангра, намираща се в близост до българската изследователска база в Антарктида "Свети Климент Охридски".
Участници в проекта са известните алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков. Те ще бъдат подпомагани логистично от останалите членове на 23-тата антарктическа експедиция.
още...
Участници в проекта са известните алпинисти Дойчин Боянов и Николай Петков. Те ще бъдат подпомагани логистично от останалите членове на 23-тата антарктическа експедиция.
още...
”Екологични и популационно-генетични изследвания на биоразнообразието на мъхове и морски бозайници на остров Ливингстън, Антарктика
От 2011 до 2014 година се провежда нов голям международен Антарктически проект, финансиран от Министерсво на Науката и Образованието, с наименование: ”Екологични и популационно-генетични изследвания на биоразнообразието на мъхове и морски бозайници на остров Ливингстън, Антарктика". Общ и специфичен радиационен анализ.
Научните изследвания в този проект имат за цел да установят потенциала за приспособяване и екологичната пластичност на моделно подбрани видове мъхове и морски бозайници (тюлени) от остров Ливингстон, в условията на прогресиращо затопляне на климата и променящ се радиационен фон, чрез проучване на биоразнообразието, биологията и екологията им.
При провеждането на проектните изследвания, които досега не са осъществявани от други учени на остров Ливингстън, ще се използват нови и модерни подходи. Това ще осигури
богата база от научни данни и ще допринесе за повишаване капацитета на българските научни изследвания и тяхното европейско и световно признание.
Научните изследвания в този проект имат за цел да установят потенциала за приспособяване и екологичната пластичност на моделно подбрани видове мъхове и морски бозайници (тюлени) от остров Ливингстон, в условията на прогресиращо затопляне на климата и променящ се радиационен фон, чрез проучване на биоразнообразието, биологията и екологията им.
При провеждането на проектните изследвания, които досега не са осъществявани от други учени на остров Ливингстън, ще се използват нови и модерни подходи. Това ще осигури
богата база от научни данни и ще допринесе за повишаване капацитета на българските научни изследвания и тяхното европейско и световно признание.
„Пермафрост и промените на климата в района на Южношетландските о-ви (PERMANTAR)”
Съвместният тригодишен проект между Испания, България и Португалия „Пермафрост и промените на климата в района на Южношетландските о-ви (PERMANTAR)” , който започна през през 2007г. е голям принос за изпълнението на две възлови програми включени към Международната полярна година: Термален статус на постоянната замръзналост (пермафрост) (TSP) и Антарктическите субантарктическите почви и периглациалните обстановки (ANTPAS)
•Постоянната замръзналост (пермафрост) е много важна за изследване на въглеродния цикъл и влиянието му върху климата, по-специално за освобождаването на въглеродния диоксид и метана в атмосферата от богатите на органично вещество седименти. В сравнение с Арктика много малко се знае за разпространението, дебелината и свойствата на
пермафроста в Антарктика. Основната причина е липсата на мрежа от пермафрост температурни измервания в плитки сондажи и отсъствието на хубави повърхностни разрези за изследване. Основна задача на проекта е прокарването на няколко сондажа на дълбочина от 6 до 25 м за температурни измервания на постоянната замръзналост. През изминалия летен антарктически сезон бяха прокарани 3 сондажа. Един с дълбочина 25 м в околностите на испанската база “Хуан Карлос I” и два с дълбочина 6 м в околностите на българската база “Св. Кл. Охридски”. Основните резултати, които се очакват са:
•1. Установявяне на влиянието на климатичните промени върху температурния режим на постоянната замръзналост и чуствителност и към промените на климата.
•2. Представяне на модел на измененията на климата в района на Антарктическия п-ов.
•Районът на изследване обхваща о-в Ливингстън и о-в Дисепшън от архипелага на Южношетландските
о-ви които имат близък климат, но много различни геоложки и геоморфоложки характеристики. О-в Ливингстън е с типичен планински релеф, като 90% от повърхността му е покрита от ледници и предоставя добра възможност за изучаване и моделиране на
взаимоотношенията между постоянната замръзналост, геоморфодинамиката и климата. О-в Дисепшън е активен вулкан с потънал под морското ниво централен кратер, като 60% от повърхноста му е покрита с ледници и е чудесно място за изследване на
връзките между активната вулканска дейност, геоморфодинамиката и пермафроста.
•Постоянната замръзналост (пермафрост) е много важна за изследване на въглеродния цикъл и влиянието му върху климата, по-специално за освобождаването на въглеродния диоксид и метана в атмосферата от богатите на органично вещество седименти. В сравнение с Арктика много малко се знае за разпространението, дебелината и свойствата на
пермафроста в Антарктика. Основната причина е липсата на мрежа от пермафрост температурни измервания в плитки сондажи и отсъствието на хубави повърхностни разрези за изследване. Основна задача на проекта е прокарването на няколко сондажа на дълбочина от 6 до 25 м за температурни измервания на постоянната замръзналост. През изминалия летен антарктически сезон бяха прокарани 3 сондажа. Един с дълбочина 25 м в околностите на испанската база “Хуан Карлос I” и два с дълбочина 6 м в околностите на българската база “Св. Кл. Охридски”. Основните резултати, които се очакват са:
•1. Установявяне на влиянието на климатичните промени върху температурния режим на постоянната замръзналост и чуствителност и към промените на климата.
•2. Представяне на модел на измененията на климата в района на Антарктическия п-ов.
•Районът на изследване обхваща о-в Ливингстън и о-в Дисепшън от архипелага на Южношетландските
о-ви които имат близък климат, но много различни геоложки и геоморфоложки характеристики. О-в Ливингстън е с типичен планински релеф, като 90% от повърхността му е покрита от ледници и предоставя добра възможност за изучаване и моделиране на
взаимоотношенията между постоянната замръзналост, геоморфодинамиката и климата. О-в Дисепшън е активен вулкан с потънал под морското ниво централен кратер, като 60% от повърхноста му е покрита с ледници и е чудесно място за изследване на
връзките между активната вулканска дейност, геоморфодинамиката и пермафроста.
Комплексен геоложки, геохимични, геофизични и екосистемите анализи в района на Българската Антарктическа база "Св. Климент Охридски "
5 годиншен проект (2005-2010) на Българския антарктически
Институт и Министерството на околната среда и водите
Институт и Министерството на околната среда и водите
© All rights reserved
