Китовете (Cetoaea) са морски бозайници, т. е. животни с постоянна температура на тялото, които в още по-голяма степен от тюлените са приспособени към воден начин на живот. Те вече не могат да съществуват на сушата. Копулацията и раждането също се извършват във вода или непосредствено над водната повърхност. При кита изцяло липсват задните крайници на бозайниците, тялото е придобило аеродинамичната форма на рибите. Външни уши няма. Придвижването става чрез въртеливи движения (осморки) на хоризонтално разположената перка, т. е. на образуваната от кожни гънки опашна перка, разположена в края на дългата опашка. Китовете плуват с нормална скорост на придвижване 6—35 километра в час. След дълга бременност (9—16 месеца) те раждат само по едно малко. Поколението им се ражда с опашката напред и е доста напреднало в развитието си. Женският кит кърми малкото, като ляга настрани, така че задната част на тялото се подава над водната повърхност. По този начин малкото може да бозае от млечните жлези, разположени съвсем назад. Кърмата както при тюлените съдържа много мазнини (50 на сто) и белтъци (12 на сто) и само 50 на сто вода. Тя се впръсква със силно налягане в муцуната на малкото китче, което същевременно и диша. Другите китове, например кашалотите, кърмят малкото си под вода. Периодът на кърмене продължава от пет до дванадесет месеца. Малките бързо нарастват. Повечето видове узряват полово още на третата година. Предполага се, че продължителността на живот е около 30 години.
По принцип китовете се показват над водата след една до пет минути, за да дишат. Но когато се гмуркат надълбоко, могат да се задържат 40 минути и повече под вода. Те дишат през носната кухина (беззъбия кит) или през нечифтния носен отвор, преобразуван в пръскало. Когато китът изплува, той вдишва и издишва непосредствено едно след друго в разстояние на една-две секунди. Това означава, че под вода в дробовете на китовете има малко въздух. Но те поемат много по-дълбоко въздух от сухоземните бозайници. С едно вдишване човек сменя само 15 на сто от въздуха в дробовете си, а китът — 85—90 на сто. Когато китът е под вода, снабдяването с кислород става както при тюлените благодарение на по-големия кислороден запас в мускулатурата (41 на сто), отколкото при сухоземните бозайници (13 на сто). Кислородът се съединява с миоглобина, поради което китовото месо е тъмночервено-черно на цвят. При издишване, което се извършва под значително налягане, едрите китове изхвърлят плътен облак пара. По формата и размера му се определят отделните видове китове. Кожата на повечето китове е гладка и без косми. Само някои видове притежават сетивни власинки на горната челюст или на брадата. За топлоизолация служи огромен слой подкожна тлъстина. Китовете също имат паразити. В червата им се срещат малко на брой видове паразитни червеи. Върху кожата паразитират различни видове ракообразни.
Своеобразните морски жълъди (ракообразни от подклас Cirripedia) с мидена форма се впиват в кожата на животното. От дразненето кожата се подува. Меката подута тъкан е отворена врата, но не и единствена възможност за проникване на други ракообразни, например китовата въшка (Cyamidae). С острите си нокти тя се захваща за кожата и се забива дълбоко в нея. Следователно китовата въшка е ракообразно, а не въшка. Късото й, широко и плоско тяло по-скоро прилича на дървеница. Китовата въшка е истински паразит, който се храни от кожната тъкан на гостоприемника. Паразитите често се струпват с хиляди по кожата и причиняват дълбоки рани. Те не могат да плуват и затова попадат в друг гостоприемник само при непосредствен допир между два кита, например от майката на малкото или при полов акт, Морските жълъди „се заселват" сами и се хранят с планктон, който филтрират
От общо 100 вида китове, разпространени в световния океан, около 20 вида се срещат постоянно или временно в Антарктида. Те се разделят на два под разряда: беззъби (седем вида) и зъбати китове (вероятно над дванадесет вида).
По принцип китовете се показват над водата след една до пет минути, за да дишат. Но когато се гмуркат надълбоко, могат да се задържат 40 минути и повече под вода. Те дишат през носната кухина (беззъбия кит) или през нечифтния носен отвор, преобразуван в пръскало. Когато китът изплува, той вдишва и издишва непосредствено едно след друго в разстояние на една-две секунди. Това означава, че под вода в дробовете на китовете има малко въздух. Но те поемат много по-дълбоко въздух от сухоземните бозайници. С едно вдишване човек сменя само 15 на сто от въздуха в дробовете си, а китът — 85—90 на сто. Когато китът е под вода, снабдяването с кислород става както при тюлените благодарение на по-големия кислороден запас в мускулатурата (41 на сто), отколкото при сухоземните бозайници (13 на сто). Кислородът се съединява с миоглобина, поради което китовото месо е тъмночервено-черно на цвят. При издишване, което се извършва под значително налягане, едрите китове изхвърлят плътен облак пара. По формата и размера му се определят отделните видове китове. Кожата на повечето китове е гладка и без косми. Само някои видове притежават сетивни власинки на горната челюст или на брадата. За топлоизолация служи огромен слой подкожна тлъстина. Китовете също имат паразити. В червата им се срещат малко на брой видове паразитни червеи. Върху кожата паразитират различни видове ракообразни.
Своеобразните морски жълъди (ракообразни от подклас Cirripedia) с мидена форма се впиват в кожата на животното. От дразненето кожата се подува. Меката подута тъкан е отворена врата, но не и единствена възможност за проникване на други ракообразни, например китовата въшка (Cyamidae). С острите си нокти тя се захваща за кожата и се забива дълбоко в нея. Следователно китовата въшка е ракообразно, а не въшка. Късото й, широко и плоско тяло по-скоро прилича на дървеница. Китовата въшка е истински паразит, който се храни от кожната тъкан на гостоприемника. Паразитите често се струпват с хиляди по кожата и причиняват дълбоки рани. Те не могат да плуват и затова попадат в друг гостоприемник само при непосредствен допир между два кита, например от майката на малкото или при полов акт, Морските жълъди „се заселват" сами и се хранят с планктон, който филтрират
От общо 100 вида китове, разпространени в световния океан, около 20 вида се срещат постоянно или временно в Антарктида. Те се разделят на два под разряда: беззъби (седем вида) и зъбати китове (вероятно над дванадесет вида).
