ХХХVІІІ Консултативно съвещание по Договора за Антарктика
Повече информация за ХХХVIII ATCM може да намерите на http://www.atcm38-antarcticabulgaria.org/
Новини
Галерия
Съпътстващи събития
България ще бъде за първи път домакин на Консултативното съвещание по Договора за Антарктика ( ХХХVІІІ по ред) и на ХVIIIгодишна среща на Комитета по опазване на околната среда. Международният форум ще се проведе в периода 1–10 юни под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
Президентът Плевнелиев ще отправи официално приветствие към делегатите на 1 юни от 10.00 ч. в Зала 3 на НДК. Обръщения към участниците в ХХХVІІІ-то КСДА ще отправят и министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на туризма Николина Ангелкова и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
В рамките на 10 дни София ще събере световния антарктически елит – 400 делегати от близо 50 страни и организации. Делегатите и представителите на експертни международни организации ще обсъдят въпроси, свързани с функционирането на системата на Антарктическите договори, улесняването на научните изследвания в континента, опазването на околната среда, закрилата на живите ресурси в Антарктика, международното сътрудничество и обмена на информация, туризма в Антарктика и др.
По инициатива на Бразилия, Белгия, България, Португалия и Обединеното кралство в рамките на ХХХVІІІ-то КСДА ще се проведе Работен семинар, посветен на темата „Образование и популяризиране на дейностите, свързани с работата на Консултативните съвещания по Договора за Антарктика“.
Ръководител на българската делегация за участие във форума е Данаил Чакъров, и.д. директор на дирекция „Международно право и право на ЕС”. В българската делегация са включени и представители на МВнР, МОСВ, МТ, МЕ, МТИТС, МОН и др. Българската страна ще предложи Съвещанието да се ръководи от посланик Райко Райчев, генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси” в МВнР. В рамките на Комитета по опазване на околната среда участие ще вземат проф. Христо Пимпирев, председател на Българският антарктически институт (БАИ) и заместник-ръководител на българската делегация, както и редица учени от БАИ.
Българската следа в Антарктика
Република България е член на Антарктическия договор от 1978 г., пълноправен член на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP) от 1994 г., на Научния комитет за изследване на Антарктика (SCAR) oт 1995 г.,а от 1998 г. е член на Европейския полярен борд. Българската полярна дейност в Антарктика започва през 1967–1969 г., когато двама български метеоролози участват в Съветски антарктически експедиции. В полярния летен сезон на 1987–1988 г. шестима български учени участват в съвместни проекти с Британската антарктическа служба и Съветския институт за изследване на Арктика и Антарктика. Тази българска програма е насочена към осъществяване на планировка и организация на логистика в Антарктика.
През 1988 г. са положени основите Българската антарктическа база (БАБ). През 1993 г. съоръженията са обновени и с указ на Президента Желю Желев е наименува на Св. Климент Охридски. Нова многофункционална сграда е построена през 1996–1998 г, а от 1995 г. на Базата работи пощенски клон 1090 на Български пощи. През 2003 г. е построен параклисът „Св. Йоан Рилски”, който е първата православна постройка в Антарктида. През сезона 2008–2009 г. са построени две нови сгради със спални помещения, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).
Днес Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” има капацитет да приеме 25 души при нормални условия за работа. В периода 1993–2015 г. България организира и провежда 23 успешни Антарктически кампании. Българската антарктическа програма е в тясно сътрудничество с Испанската полярна програма.
Българският антарктически институт е Национален оператор на българските дейности в Антарктида. БАИ е организатор на Антарктическите експедиции и поддържа Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” на о-в Ливингстън, Южношетландски о-ви. Националната антарктическа програма е финансирана от Министерството на образованието и науката и частично от Министерството на околната среда и водите. Антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката.
БАБ се поддържа благодарение на логистичната подкрепа и ценната помощ на полярните институции на Испания, Бразилия, Аржентина и Чили. Учени от Испания, Португалия, Германия, Южна Корея, Япония, Аржентина, Чили, САЩ, Канада, Монголия, Турция, Люксембург и Република Македония са работили в БАБ „Св. Климент Охридски” по съвместни проекти с българските си колеги. Много български геолози, геоморфолози, геофизици, биолози, глациолози и др. участват в национални и международни изследователски проекти, свързани предимно с изследвания върху измененията на климата, давайки своя ценен принос за решаването на глобални научни проблеми.
Основните приоритети на българските полярни експедиции са насочени към изследвания с областта на геологията, геофизиката, физиката, глациологията, метеорологията, картографията, зообиологията, ботаниката, екологията и медицината. Биологичните проучвания включват изучаване екосистемите и анализ на съдържанието на тежки метали в лишеите и перата на пингвините. Геоложките проекти са фокусирани в изучаване на стратиграфията, петрологията, рудоносната перспективност, тектониката и магматизма в района на Южно Шетландските о-ви. Изготвена е геоложка карта в мащаб 1: 5 000.
Голямо внимание се отделя на все по-актуалния проблем с Глобалното затопляне. Работи се по дългогодишен международен проект между България, Испания и Португалия (PERMANTAR) за изследване на замръзналата почва (пермафрост), като в района на българската и испанската полярни бази прокарани сондажи на дълбочина над 20 м. Датиране на слоевете лед на полуостров Хърд и анализ на елементите и изотопите на проби от лед са сред очакваните резултати от глациоложките проучвания.
През изминалия полярен сезон (ноември 2014 – март 2015) в състава на 23-та Национална антарктическа експедиция на Българската база „Св. Климент Охридски” работиха 25 български и трима чуждестранни учени от Португалия и Монголия. Продължи работата и по съвместен международен проект за изследване на климатичните промени в района на Южношетландските о-ви „Замръзналата почва и климатичните промени в района на Западна Антарктика” (PERMANTAR-2)” с ръководител проф. Гонсало Виейра (Португалия) и екип от учени от Испания, Аржентина и България. В състава на Експедицията беше включен монголският метеоролог Калзан Пуревдагва, който работи върху глобалните климатични промени.
От изключително значение не само за българския, а и за световния алпинизъм е премиерното изкачване от алпинистите Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов на Голям Иглен връх в планината Тангра на о-в Ливингстън, както и на един ненаименуван връх, който беше кръстен на столицата ни София. Беше извършено измерване с прецизен GPS уред на височините на върховете в района, с цел окончателното установяване най-високия връх на о-в Ливингстън.
Научните достижения на българските полярни изследователи за 25-годишния период на проучвания в Антарктика са обобщени в монографията „Български антарктически изследвания – синтез”, издадена през 2015 с любезната подкрепа на Министерство на околната среда и водите.
Новини
Галерия
Съпътстващи събития
България ще бъде за първи път домакин на Консултативното съвещание по Договора за Антарктика ( ХХХVІІІ по ред) и на ХVIIIгодишна среща на Комитета по опазване на околната среда. Международният форум ще се проведе в периода 1–10 юни под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев.
Президентът Плевнелиев ще отправи официално приветствие към делегатите на 1 юни от 10.00 ч. в Зала 3 на НДК. Обръщения към участниците в ХХХVІІІ-то КСДА ще отправят и министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на туризма Николина Ангелкова и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
В рамките на 10 дни София ще събере световния антарктически елит – 400 делегати от близо 50 страни и организации. Делегатите и представителите на експертни международни организации ще обсъдят въпроси, свързани с функционирането на системата на Антарктическите договори, улесняването на научните изследвания в континента, опазването на околната среда, закрилата на живите ресурси в Антарктика, международното сътрудничество и обмена на информация, туризма в Антарктика и др.
По инициатива на Бразилия, Белгия, България, Португалия и Обединеното кралство в рамките на ХХХVІІІ-то КСДА ще се проведе Работен семинар, посветен на темата „Образование и популяризиране на дейностите, свързани с работата на Консултативните съвещания по Договора за Антарктика“.
Ръководител на българската делегация за участие във форума е Данаил Чакъров, и.д. директор на дирекция „Международно право и право на ЕС”. В българската делегация са включени и представители на МВнР, МОСВ, МТ, МЕ, МТИТС, МОН и др. Българската страна ще предложи Съвещанието да се ръководи от посланик Райко Райчев, генерален директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси” в МВнР. В рамките на Комитета по опазване на околната среда участие ще вземат проф. Христо Пимпирев, председател на Българският антарктически институт (БАИ) и заместник-ръководител на българската делегация, както и редица учени от БАИ.
Българската следа в Антарктика
Република България е член на Антарктическия договор от 1978 г., пълноправен член на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP) от 1994 г., на Научния комитет за изследване на Антарктика (SCAR) oт 1995 г.,а от 1998 г. е член на Европейския полярен борд. Българската полярна дейност в Антарктика започва през 1967–1969 г., когато двама български метеоролози участват в Съветски антарктически експедиции. В полярния летен сезон на 1987–1988 г. шестима български учени участват в съвместни проекти с Британската антарктическа служба и Съветския институт за изследване на Арктика и Антарктика. Тази българска програма е насочена към осъществяване на планировка и организация на логистика в Антарктика.
През 1988 г. са положени основите Българската антарктическа база (БАБ). През 1993 г. съоръженията са обновени и с указ на Президента Желю Желев е наименува на Св. Климент Охридски. Нова многофункционална сграда е построена през 1996–1998 г, а от 1995 г. на Базата работи пощенски клон 1090 на Български пощи. През 2003 г. е построен параклисът „Св. Йоан Рилски”, който е първата православна постройка в Антарктида. През сезона 2008–2009 г. са построени две нови сгради със спални помещения, медицински кабинет и научни лаборатории (геоложка и биоложка).
Днес Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” има капацитет да приеме 25 души при нормални условия за работа. В периода 1993–2015 г. България организира и провежда 23 успешни Антарктически кампании. Българската антарктическа програма е в тясно сътрудничество с Испанската полярна програма.
Българският антарктически институт е Национален оператор на българските дейности в Антарктида. БАИ е организатор на Антарктическите експедиции и поддържа Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски” на о-в Ливингстън, Южношетландски о-ви. Националната антарктическа програма е финансирана от Министерството на образованието и науката и частично от Министерството на околната среда и водите. Антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката.
БАБ се поддържа благодарение на логистичната подкрепа и ценната помощ на полярните институции на Испания, Бразилия, Аржентина и Чили. Учени от Испания, Португалия, Германия, Южна Корея, Япония, Аржентина, Чили, САЩ, Канада, Монголия, Турция, Люксембург и Република Македония са работили в БАБ „Св. Климент Охридски” по съвместни проекти с българските си колеги. Много български геолози, геоморфолози, геофизици, биолози, глациолози и др. участват в национални и международни изследователски проекти, свързани предимно с изследвания върху измененията на климата, давайки своя ценен принос за решаването на глобални научни проблеми.
Основните приоритети на българските полярни експедиции са насочени към изследвания с областта на геологията, геофизиката, физиката, глациологията, метеорологията, картографията, зообиологията, ботаниката, екологията и медицината. Биологичните проучвания включват изучаване екосистемите и анализ на съдържанието на тежки метали в лишеите и перата на пингвините. Геоложките проекти са фокусирани в изучаване на стратиграфията, петрологията, рудоносната перспективност, тектониката и магматизма в района на Южно Шетландските о-ви. Изготвена е геоложка карта в мащаб 1: 5 000.
Голямо внимание се отделя на все по-актуалния проблем с Глобалното затопляне. Работи се по дългогодишен международен проект между България, Испания и Португалия (PERMANTAR) за изследване на замръзналата почва (пермафрост), като в района на българската и испанската полярни бази прокарани сондажи на дълбочина над 20 м. Датиране на слоевете лед на полуостров Хърд и анализ на елементите и изотопите на проби от лед са сред очакваните резултати от глациоложките проучвания.
През изминалия полярен сезон (ноември 2014 – март 2015) в състава на 23-та Национална антарктическа експедиция на Българската база „Св. Климент Охридски” работиха 25 български и трима чуждестранни учени от Португалия и Монголия. Продължи работата и по съвместен международен проект за изследване на климатичните промени в района на Южношетландските о-ви „Замръзналата почва и климатичните промени в района на Западна Антарктика” (PERMANTAR-2)” с ръководител проф. Гонсало Виейра (Португалия) и екип от учени от Испания, Аржентина и България. В състава на Експедицията беше включен монголският метеоролог Калзан Пуревдагва, който работи върху глобалните климатични промени.
От изключително значение не само за българския, а и за световния алпинизъм е премиерното изкачване от алпинистите Дойчин Боянов, Николай Петков и Александър Шопов на Голям Иглен връх в планината Тангра на о-в Ливингстън, както и на един ненаименуван връх, който беше кръстен на столицата ни София. Беше извършено измерване с прецизен GPS уред на височините на върховете в района, с цел окончателното установяване най-високия връх на о-в Ливингстън.
Научните достижения на българските полярни изследователи за 25-годишния период на проучвания в Антарктика са обобщени в монографията „Български антарктически изследвания – синтез”, издадена през 2015 с любезната подкрепа на Министерство на околната среда и водите.